Българската икономика

Отлична бизнес среда

  • Разположена в югоизточна Европа, България е идеалната точка на кръстопътя между основните икономически и търговски блокове на ЕС и Азия. Страната граничи с Румъния, Сърбия, Македония, Гърция, Турция и Черно море. През последните 8 години нашата икономика бе силно активна и показа висок растеж; това бе най продуктивния и успешен период през цялата й история. Независимо, че успоредно с другите европейски страни брутният национален продукт в България бележи спад, ние вярваме, че страната е добре разположена за да възстанови успешното си развитие напред.
  • Бизнес разходите в България са измежду най-ниските /включително данъчни разходи/ в Европа. Корпоративният данък, например, е едва 10%; толкова е и данък общ доход. За вътрешните инвестиции са предвидени значителни данъчни облекчения и Фондът ще търси всички възможни начини да се възползва от това предимство.
  • Бизнесът може да ползва труда на една добре образована, многоезична и – по всяка вероятност – най-евтина работна ръка в Европа. Особено добре-подготвени са работещите в сферата на информационните технологии, математиката, инженерните и специализираните науки. Страната е 8-ма в света по броя на IT специалистите си и №1 в Европа по аутсорсинг в сферата на  IT.
  • Всичко това доведе до навлизането на множество многонационални корпорации на местния пазар, като Майкрософт, Дойче банк, Гугъл, Нокия, Хюлет Пакард и PWC.
  • Извършено бе толкова необходимото и дългоочаквано реструктуриране на икономиката.
  • България проведе масова приватизация на държавните индустриални предприятия дотолкова, че към днешна дата тя разполага с една напълно функционираща приватизирана и свободна пазарна икономика.
  • Съдебната система бе подложена на дългоочакваните и желани реформи за да води по-успешно борбата с корупцията, засегнала в значителна степен всички бивши социалистически страни.

Сигурност

  • Пълноправна членка на ЕС от 1 януари 2007 година, България получава значителна финансова помощ за развитието на икономиката и структурните реформи така, че да стане равностоен член на ЕС от гледна точка на икономическите показатели и развитието на инфраструктурата.
  • Страната е членка на НАТО от април 2004 година.
  • От 1989 година България е парламентарна демокрация и от тогава насам преживя поредица от мирни предавания на властта от едно правителство на друго.
  • Стабилна парична единица, прикрепена към Еврото.
  • Предвижда се страната да влезе в Шенгенското пространство през март 2011 година.

Българската икономика

  • Под контрола на МВФ, българската икономика отбеляза растеж на брутния вътрешен продукт през всяка една от годините след 1998 година. През последните 5 години този растеж бе 6% за да достигне 7% през миналата  2008 година при прогнозирани 5.8%. Докато БВП ще падне през 2009 година /съобразно развитието на общоевропейската икономика/, през 2010 година се очаква стабилизиране на процесите и нов растеж през 2011 година.
  • Българското правителство използва периода на икономически растеж за укрепване на финансите на страната, като бюджетния излишък достигна 2.7% от БВП през периода 2004 – 2008, бюджетният дълг падна до 14%  и бе натрупан значителен фискален резерв.
  • Инфлацията ще продължава да спада в сравнение с 2008 година успоредно с облекчаването на вътрешното търсене, спада на инфлацията при храните и ниските ценови нива на петрола спрямо 2008 година. През 2009 година предвижданата инфлация е 3.2%, а за 2010 година тази цифра е 3%.
  • Всичко това ще позволи на правителството да намали лихвените нива за да стимулира икономиката – нещо особено важно, предвид въвеждането на Евро в недалечното бъдеще.

Силен и стабилен банков сектор

Развихрилата се световна финансова криза нанесе удар върху кредитирането в повечето икономики, което доведе до забавяне на растежа и до значителни ограничения в пазара на недвижими имоти. Към настоящия момент, българската банкова система изглежда в сравнително добро състояние, с относително висока капиталова адекватност и ликвидност, вместваща се в приетите международни стандарти.

За разлика от западните банки, българските практикуват традиционните практики и не се наеха да реализират различни езотерични практики в сферата на заемите. На второ място, през 1997 година България преживя една финансова криза и от тогава насам следва една изключително внимателна линия на развитие. Например, в повечето западноевропейски страни банките изчакват до 180 дни за да дефинират даден заем като лош; в България за лош се счита всеки заем не обслужван от тридесетия до деветдесетия ден. Преди две години, Българската Народна Банка реши да увеличи минималните банкови резерви от 8% на 12%. По онова време, тази предпазна мярка бе възприета като “прекалена”, но към днешна дата тя доказа своята пълна състоятелност. Към  настоящия момент минималният банков резерв е в размер на 16.9% и, докато тази цифра може незначително да падне в близкото бъдеще, тя все пак ще е доста над задължителните, за  Европейския Съюз, 8% адекватност.